Историята на манастира Св. Атанасий Александрийски датира от края на XVII-XVIII век. Още от времето на турското робство манастира е играел ролята, както на духовен, така и на просветен център в района на село Неделище (от 35 години селото не съществува на картата на България). Три пъти разрушаван от турските поробители и възтановяван от родолюбивото българско население. Последното възтановяване на манастира датира от 1832 година. През 1843 г. султан Абдул II издава ферман, с който обявява манастира и прилежащите му земи за султански имот, за да бъде запазен от често преминаващите през района кърджалийски орди. Много пъти хората от околните села са намирали убежище от преследвалите ги орди зад манастирските порти.
В средата на 19 век в манастира е открито първото килийно, а в последствие класно училище за региона. Училището се запазва, като такова, до средата на 20-ти век, когато е построена вече прогимназия в село Габер, находяща се на около десетина километра от манастира....

Историята на манастира Св. Атанасий Александрийски датира от края на XVII-XVIII век. Още от времето на турското робство манастира е играел ролята, както на духовен, така и на просветен център в района на село Неделище (от 35 години селото не съществува на картата на България). Три пъти разрушаван от турските поробители и възтановяван от родолюбивото българско население. Последното възтановяване на манастира датира от 1832 година. През 1843 г. султан Абдул II издава ферман, с който обявява манастира и прилежащите му земи за султански имот, за да бъде запазен от често преминаващите през района кърджалийски орди. Много пъти хората от околните села са намирали убежище от преследвалите ги орди зад манастирските порти.
В средата на 19 век в манастира е открито първото килийно, а в последствие класно училище за региона. Училището се запазва, като такова, до средата на 20-ти век, когато е построена вече прогимназия в село Габер, находяща се на около десетина километра от манастира. За последно монах в манастира е имало до 1959 год., когато манастира попада в района на Първа гранична зона, в непосредствена близост до кльона на Югославската граница. След неговата кончина в манастира се разпореждат хора отглеждащи домашни животни: телета, пилета, овце, кози, прасета.
В средата на 90-те години на миналия век манастира е изоставен окончателно и в момента се намира в изключително окаяно състояние.

Виж на картата